Саниране (оздравяване) се налага, когато механични увреждания на крайните покрития са усложнени от много високи нива на влажност и соли. Тази комбинация уврежда трайно сградата като може да застраши конструктивната и здравина. За правилното саниране на сградата е важно да се направи вярно оценка на наличието на соли, чрез лабораторен анализ. Изследва се степента на отлагане на соли като: хлориди, сулфати, нитрати, нитрити. За висока влажност на зида се приемат стойности над 20% при много стари сгради и паметници на културата.

От съществена важност при санирането се явява възстановяването и усилването на конструкцията на сградата.

Възстановяването се явява поправка на повредените конструктивни, или не конструктивни елементи и съединителни части без съществено изменение на тяхната носеща способност и коравина.

Начините на възстановяване се свеждат до:
- запълване на пукнатини с циментов разтвор, или епоксидни смоли;
- отстраняване на повредени материали, или части и заместването им с нови. Заместващите материали трябва да бъдат с по-висока якост; новият бетон да бъде
с якост поне 5 MPa по-висока от якостта на вложения(стар) бетон; несъсъхващ цимент при по-голяма дължина на възстановения участък.

Реда на възстановяване се свежда до:
- премахване на всички повредени части; преди бетониране старият бетон се
изчуква до здрава структура като се награпавява;
- измиване до водонасищане-нецелесъобразно е напръскването с „циментово
мляко” защото се влошава сцеплението!;
- намазване с епоксидна смола, непосредствено преди полагане на новия бетон
(използва се епоксидна смола, която се втвърдява и при мокра контактна повърхност!);
- уплътняване на бетона, чрез пластификатори и създаване на достатъчно
пространство за достъп на вибратор-особено при „таванно уплътняване”- чрез временно бетониране по-високо от окончателното ниво на възстановявания участък.

Усилването се явява съществено повишаване както на носещата способност на отделните конструктивни елементи и съединения, така и на цялостната сигурност на конструкцията (поради настъпили повреди от неправилна експлоатация, или интензивни натоварвания и въздействия извън действащите норми, или поради реконструкция за увеличено ползване)

Начините на усилване могат да се сведат до:
- увеличаване на напречното сечение на конструктивните елементи;
- вграждане на нови носещи елементи, съединения, връзки и системи;
- отстраняване на излишни тежки маси при колони, греди, възли на рамки, стени,
фундаменти.

Съображенията при избора на методи за възстановяване и усилване като основа на санирането са свързани със;
- сроковете за изпълнение;
- вместването на нови конструктивни елементи и техните нови разтвори в
помещенията и удовлетворяване функционалните изисквания на интериора;
- възможности за изпълнение на строителни работи, като подходящи строителни
материали, машини, инструменти и съоръжения, на съответно обучен технически персонал и квалифицирани работници;
- икономически критерии;
- политико-социални съображения, зависещи от обществено-икономическата
необходимост;
- архитектурно-естетически.
-
При сглобяемото строителство от съществено значение при санирането е уплътняването на фугите между фасадните панели.

Проникналата през тези съединения влага или вода при подходящи условия кондензира върху вътрешната повърхност на панелите и се създават условия за корозия на армировката в съединенията и за образуване на влажни петна по вътрешната повърхност на панелите. Водата в съединенията при ниски температури може да замръзне и ги разрушава.

При условен разрез през съединенията между външните стени се наблюдават три зони според предназначението:

- вътрешна зона на конструктивните съединения (монтажни стоманени връзки,
като се използват ел. заварки, болтове или др. средства) Тук се поставя допълнителна надлъжна армировка и цялото съединение в тази зона се замонолитва с бетон (обикновен, или лек)
- средна зона, в която се поставят високоефективни топлоизолационни
материали(стиропор, или вата) Топлоизолацията трябва да е равностойна на тази в плътната част на външния стенен панел.
- външна зона, в която се извършват мероприятия за предпазване на съединенията
от проникване през тях на вода, влага и въздух.

Причините за разрушаване на херметичността на съединенията между външните
стенни панели е деформацията на съединенията вследствие температурните промени и неравномерното слягане на почвата.
Вертикалните фуги между външните стенни панели под въздействие на
температурните изменения и деформацията на сградата променят широчината си. За целта уплътнителните материали трябва плътно да прилрпват и следват размера на фугата.
За уплътнителните материали се препоръчва оформянето на вертикалн декомпресионен канал. Под действие на вода въздухът преминал зад уплътнителя, затихва в разширението на канала, с което намалява напора си. Каналът служи и като дренаж на съединението за поетажно отвеждане на водата. Зоната на уплътняване на вертикалното съединение е 5-6см.

Хоризонталните съединения се уплътняват по лесно. Натоварени са с натискова сила. Проектирани са с противодъждовна бариера-прихлупване на долния панел от горния. Височината на зъба е 5-10 см.

По начина на уплътняване фугите са два вида:
- затворени, при които се използват уплътнителни материали от типа на китове,
подложки, цименто-пясъчни разтвори.
- отворени, при които във вертикалната фуга се поставя преграда от листов
материал, а в хоризонталната фуга не се използват уплътнителни материали.

Наред със значимостта на статичните си аспекти, като здравина, устойчивост, дълготрайност през последните години се разработиха много нови технологични решения насочени към динамичните й изисквания.

Граничните елементи, обезпечени с подходящите технически характеристики формират бариери зад които влиянието на околната среда се оптимизира.

Предпазването от действието на вятъра и валежите, редуцирани на температурните амплитуди, овладяване на слънчевата радиация, ограничаване на шумовия и звуков фон и т.н. са все компоненти определящи динамичното поведение на сградната обвивка и я формират като бариера със следните четири основни функции:

- отразяване на попадналата енергия върху сградната обвивка
- редуциране на параметрите на преминаващия през нея вид енергия
- акумулиране на попадналата върху нея енергия
- преобразуване на енергията със оглед използването й веднага, или след период от време в същия, или в друг модифициран вид.

Отсъствието на строителен материал, който да изпълнява едновременно всички функции, налага изграждането на граничните елементи с многокомпонентна структура.

Различният начин на регулиране на топлинния поток и потока водни пари изисква разполагането на изолационния слой в конструкцията на архитектурно-строителния детайл да бъде с точно определено място.

Движението на топлината и влагата във външните ограждащи елементи може да се регулира чрез подходящо избиране на вида и мястото на хидроизолацията и топлоизолацията.

Мероприятията по влагането на висококачествени материали за изолации, както и висококачествени дограми са неразделна част от санирането на сградите и водят до многократно спестяване на енергия.